Какво Означава ли тютюн?

— Какво предават? — попита той, когато келнерът му донесе кафето.

Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”

Той стигна до голямото кафене на площада, влезе в него и огледа масите, търсейки генерал Марков. Генералът, с моравочервено апоплектично лице, бръсната глава и светъл спортен костюм, играеше табла с директора на „Родопски тютюн“, но така стръвно, че Борис не посмя да го обезпокои и да попита за назначението си. Публиката беше същата както на улицата, но по-ленива и напълно безразлична към любовните въпроси, киното и разходките по тъмно, които вълнуваха младежта.

Различни са версиите за прототипите на героите от романа, но едно е ясно – Димитър Димов със сигурност черпи вдъхновението си от действителни лица и събития и самият той не го крие в най-близките си кръгове.

Историята по написването на романа е интересен и бурен момент от литературното пространство на миналия век. Сюжетът, разказан и описан от Димов, също черпи своето вдъхновение от действителни лица и събития, участвали в живота на писателя. Вторият баща на Димов – Руси Генев е тютюнев експерт и изиграва много голяма роля в зараждането на идеята за романа.

— Как?… Вън от града ли? — попита той с шеговито възмущение.

Над масата, върху дълъг шнур, висеше електрическа крушка с тенекиен абажур. Ирина взе рътлина от етажерката „Палми край тропическото море“ и чете до късно. След това отвори прозореца, съблече се и легна. Въображението й почна да скита из чудни задморски страни. Тя не забеляза как лицето на нейния „тип“ доби неусетно пълна прилика с чертите на втория син на Редингота.

Тя почувствува смущение от хладното му и красиво лице с тъмни, дълбоко поставени очи.

Той постави фуражката си на дървената закачалка във вестибюлчето, разкопча горното копче на мундира си — това правеше само в къщи — и седна на масата, приготвена за вечеря. Срещу него заеха местата си жена му и дъщеря му.

По тясна и стръмна пътека те минаха през боровата гора, постлана с кафява иглолистна настилка и напоена с дъх на смола. Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. От поляната се спускаха отвесни скали и стръмни сипеи, в подножието на които свършваше гората. Мястото беше усойно и диво, но от него се разкриваше хубава гледка към града и долината на реката.

— Ще те придружа до града — рече той, като хрупаше гроздето с удоволствие.

Въпреки бурната си поява на литературното поле, „Тютюн“ е един от емблематичните романи, не само за своето време, но и за българската литература като цяло.

— Значи, амбицията ти е съвсем безнадеждна!… Прости ми, че ти говоря така.

Чакъра беше от село, но жена му произхождаше от семейство на западнали македонски занаятчии, избягало от Солун след Балканската война. В начина, по който бе сложена масата, в чистотата на стаята, както и на цялата къща, личеше чевръста и грижлива женска ръка — домакинският инстинкт на българка от народа, която беше скъсала с първобитната грубост на селската обстановка и умееше да използва градските удобства.